Според легендите и преданията ,които са запазени до наши дни,първите заселници в Слатина са дошли повече от 400 години преди освобождението от османско робство. В древността земите на с.Слатина са били заселени от траките. Като белег от онези времена са останали двете надгробни могили,намиращи се западно от селото-на височината,наречена"Чалтепе"("Могила на ветровете"). През средните векове в близост до река Стряма заселниците съградили здрава непревземаема крепост, в която са се опазвали от набезите на други народи.

След нахлуването на османците, крепостта била разрушена до основи,а населението-изцяло изтребено. За съществуването на селото се споменава за пръв път в официален турски документ от 1576 год.,който се съхранява в Народната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" в София. В него селото е записано с турското име "Йенибейли". Първият заселник бил бедният овчар Георги. Той дошъл по тези земи със стадо овце от с.Дерелий(Богдан), търсейки вода и трева за животните си-гонени от небивала до тогава суша. Заселил се до гората в малка плетена къща, измазана с кал и покрита със слама. При него започнали да прииждат и други овчари, заедно със семействата си. Сложено било началото на така наречената " Златинска махала". Така се оформило с.Алтъново(Златина). Името му идвало от дерето, минаващо покрай селото. То носело златен пясък и му казвали"златното дере". С течение на времето за по-благозвучно с. Златина започнало да се нарича Слатина.

През османското иго, селото се разраствало и към Освобождението то се разположило в сегашното си местоположение. Преди това било на няколко километра по-високо в Средна гора, за да не бъде засягано от турските набези. Посрещането на освободителите в Слатина станало на 18 януари 1878 год. В литературата животът и битът в с.Слатина най-добре са описани от Иван Вазов в романа"Под игото"- глава "Тлака в Алтъново". Близък приятел на Иван Вазов бил поп Недялко-учител в еднокласното училище в Алтъново. Той му разказвал случки от живота в селото. Въз основа на тези разкази Вазов описва тлаката в Алтъново.


Църковният храм в селото е от края на XIX век и носи името "Свети Тодор". Идеята за построяване на местна църква е подкрепена от Неофит Рилски, минал през селото около 1832год. Матьо Кунчев и Станьо Петков подаряват място за двор на училището и черквата. Строежът започва през пролетта на 1884 год. с майстори македонци.Доведени са зографи от Самоков. В средата на лятото на 1885 год. черквата е напълно завършена. С общи усилия родолюбивите слатинци събират дарения за строежа. За зографисването образа на патрона на църквата-св. Тодор отвън, над главния вход, заплаща Стойо Стоянов.Средствата за построяването на камбанарията са дарени от Пенчо Лазаров. Освещаването на новопостроения храм "Св.Тодор " се извършва при голяма тържественост на Петковден през 1885г. в присъствието на митрополита на Пловдив. Внушителният църковен храм в с.Слатина е обявен за паметник на културата. Наред с църковните дела, в Слатина отрано се работи и за издигане на просвещението.

През 1873 год. по поръка на В. Левски в селото е открито еднокласно училище.Голям принос за това има Генчо Чорбаджи. Първи ученици в него са били: Иван Минчев, Минчо Илиев, Мичо Димитров, Георги Стефков, Танчо Тодоров и др. За учител е изпратен поп Недялко от Сопот. Стая за училището предоставя в къщата си Цвятко Стойчев - в същата къща, в която се е провела описаната от Иван Вазов тлака в Алтъново. Когато се подготвя строежа на църквата в селото, в източния край на предоставения двор, първо е построена сграда за училище. В нея една стая служи временно за църква, а друга е стая за свещеника.С построяването на училищната сграда и църквата са осъществени дългогодишните мечти на слатинци. За учител е извикан поп Стойко от Цариброд. Той същевременно е и свещеник в селото. От 1880 год. учител става Иван Минчев,а през 1894год. го ръкополагат за свещеник в Слатина.

Прогимназия в селото е открита през 1922год., но не за дълго. По-късно с протоколно решение на МНП от 17 юли 1945 год.се открива първи прогимназиален клас за учебната 1945-1946г., като за следващите години е предвидено да се открият втори и трети клас. Старото училище вече не може да побере децата.Неотложен е въпросът за нова училищна сграда.В набирането на средства за построяване на ново, по-голямо училище се включва цялото население.За целта са отсечени и продадени 1000 куб. м. дърва и са осигурени пари за строежа. С общи усилия и голям ентусиазъм през 1958 год.е завършена новата училищна сграда с модерен физкултурен салон.Най-голяма заслуга за строежа на училището имат Стоян Дочев Мичев и инж. Начков. Друга важна инициатива за развитието на Слатина е електрифицирането на селото.За целта с доброволен труд населението осигурява 1200 дъбови стълба. През 1949год. в Слатина блясва електрическа светлина-във всеки дом се поставя по една електрическа крушка.


След електрификацията се поставя и въпросът за радиофикацията на селото.Всички домакинства събират еднакви суми и във всяка къща е поставена по една радиоточка, а по улиците се поставят високоговорители. Така през 1951год. е постигната една голяма културна придобивка за населението. През1959 г. е утвърден регулационния план на Слатина. От тогава започва благоустрояването на селото. Масово се строят нови тухлени къщи. До 1975год. жилищният фонд почти изцяло е подновен. Общественото строителство се разширява много.

Голямо събитие за Слатина е построяването на бетонен мост над река Стряма по пътя за с. Розино.Строежът продължава от 1947 до 1949год. с доброволния труд на слатинското население. Работи се примитивно, без строителна техника, но всеоотдайно.През 1960г.се асфалтира шосето Слатина- Столетово. През 1961г. се прокарват по-голямата част от улиците в селото, асфалтиран е пътят от Слатина до турското гробище на с. Розино. През 1969 г. селото се водоснабдява. Построена е надстройката над кооперативния дом. Там се помещават съветът, пощата, читалището и здравната служба.По-късно е построена самостоятелна съвременна сграда за здравна служба и красив парк. Обновен е селският площад.

Най-висок прираст на населението в селото е отбелязан през 90-те години на миналия век.Тогава жителите са около 2000 души. Сега са едва 1000 души.

Източник: Слатина (Област Пловдив), Уикипедия